Поводът за днешната ми тема дойде от една приятелка. От около година има сериозни тревоги с мъжа, който е баща на детето й, но не живеят заедно. Загатвала е леко за това, но не е навлизала в детайли, пък и аз не съм я питала, защото смятам, че личното пространство е сакрално и всеки сам решава кого, кога и въобще дали да допусне някого до най-личните си тревоги и терзания. За друго обаче иде реч – откакто започнаха тези проблеми, започна едно лудо, почти маниакално пазаруване – на скъпи неща, които може би никога няма да облече или да й влязат в употреба. Превърна се в нещо като мания.
Всяка жена от опит знае, че когато има някакъв душевен или емоционален дискомфорт, покупката на нова чанта или скъпи обувки, могат да тушират нещата. Но също така знае, че това е само временно и леко притъпява проблема, в никакъв случай не го решава. Още повече, когато става въпрос за очевидно сериозен, задълбочаващ се и продължителен проблем.
Защо захванах темата. Първо за това, че трябва да направим много рязка граница между това, кога става въпрос за терапия и кога за мания. И второ, защото е наивно да си мислим – макар че в случая и в други подобни нему едва ли става въпрос за осъзнато поведение, – че може да решим сериозните си терзания по този начин. Просто трябва да усетим кога е дошъл моментът, в който имаме нужда от помощ, и ако не сме склонни да я потърсим от приятел, да я потърсим от специалист. Пренебрегвайки закостенялото разбиране по нашите ширини, че за да потърсиш специализирана психологическа помощ, задължително трябва да си луд.
Та в тоя смисъл – да, трябва да има терапия, трябва да се дават пари за нея, но за истинска, за такава, която наистина ще ни помогне да разберем кои сме, как сме ситуирани в проблемната ситуация и как може да се справим с нея.
