Наскоро на моя позната, която от почти две години е без работа, й предложиха такава, с прилично заплащане и тя отказа. С основен мотив – че работата е само нощна. Мнозина от общите ни познати, включително и тези, които й бяха помогнали, побързаха да я обявят за мързелива и неблагодарна, аз обаче не съм на това мнение. Веднага обяснявам защо.
Да, криза е. Няма работа и на човек му се налага да прави какви ли не компромиси в името и на оцеляването, и на това, да се чувства пълноценен и полезен. Но също така всеки от нас трябва да има приоритети. Да си подреди нещата в живота по степен на важност. При мен например – и смятам, че при всички трябва да е така – винаги на първо място е стояло здравето, след това учене, работа, за семейството няма да говорим, защото то е в една друга категория, която въобще не участва в никакви класации. Та като човек, който смята грижата за здравето за едно от първостепенните неща в живота, напълно разбирам отказа й да се подложи на това, шест нощи в седмицата, да не смятаме колко в месеца, да не спи пълноценен нощен сън, а да работи. Ще кажете – нали все пак някой трябва да я върши тази работа. Да, така е. Но си има организми и организми. Има си нощни птици, които се чувстват най-пълноценни през нощта и дори и когато служебни ангажименти не им налагат нощна работа, те го правят по самоинициатива. Има си обаче и хора, за които безсънието през нощта е убийствено. И всеки има право да прецени от коя категория и да избере дали да вреди на здравето си, или да не го прави. И никой няма право да му се сърди за това и да го квалифицира като такъв или онакъв.
