Ние българите сме големи късметлии, защото имаме четири сезона. Да се усети уханието на пролетта, слънцето на лятото, красотата на есента и уютът на зимата. Много от вас може би ще предпочетат да живеят някъде, където е вечно лято. Аз пък си мисля, че жегата, влагата и умората ще надделеят, щом свърши адреналинът от първоначалната радост. Но днес в блога няма да ви говоря за топлите страни, а за следобеда на лятото.
Знаете ли кой е той? Това е осмият месец от нашия календар или както е известен – август. Точно тогава много от нас избират да вземат своите отпуски и да се отдадат на заслужена почивка. През август са минали „горещниците“, присъщи за предходния месец, денят става малко по-малък , морето сменя теченията си, а чайките ни напомнят все още да се радваме.
Безгрижието, коктейлите, пясъкът, водата – всичко изглежда като магия. Ала за нещастие, тя свършва непременно бързо. В моментът, щом мине отпуската и се върнем на работа, осъзнаваме, че сме се докоснали до съвършенството и вече е време за реалността. Но някъде там, между тъгата на отминаващото лято и задълженията, все се намира време за един последен уикенд, който да ознаменува сбогуването с морето.
Някъде из онлайн пространството попаднах на мисъл, че през август се сбъдват мечтите. Дали заради Преседите, или заради безвремието, което носи, аз го усещам точно така. Като се върна в годините назад, осъзнавам, че всичко най-прекрасно в моя живот е именно през осмия месец – символизиращ безкрайността на цифрата, с която се отбелязва.
Тази година пак усещам неговата магия и с нетърпение очаквам да направя равносметката за всичко хубаво, което ме очаква. Защото през следобеда на лятото се получава златния час на залеза, който дава красотата, от която се нуждаем. Благодаря ти, август – ти завинаги оставаш моят любов, към която се връщам всяка година по същото време.
