Днес ми се ще да продължа темата от миналия ми пост с едно друго хранително разстройство, добило популярност в последните години, което често стига до крайности и води до поражения за организма ни, не по-малко страшни от пораженията, които нанасят анорексията и булимията. Става въпрос за вманиачаването по здравословното хранене, което често добива размери на психическо отклонение, известно в медицината като орторексия. Първоначално орторексията започва като желание на човек да се храни здравословно, много често като част от хранителна диета, свързана със здравословен проблем, или пък като диета при активно спортуващи . В живота обаче добрите намерения често водят към ада. В стремежа си към все по- и по-здравословен начин на живот, често страдащите от това отклонения всекидневно стесняват кръга на употребяваните от тях неопасни и здравословни хранителни продукти, често достигайки такъв ограничен минимум, който не покрива и елементарните нужди на организма от различни хранителни вещества и води до тежки увреди. Освен чисто физическите поражения, които нанася орторексията, много често, както и при другите хранителни разстройства, тя е свързана с ограничаване и на социалните контакти, понякога и пълна изолация – орторексиците не са приятна компания, те постоянно говорят за здравословно хранене, критикуват близки, приятели и познати, че ядат отровни и нездравословни храни, не посещават ресторанти, защото там се сервират от “отровните” храни. Знаете, че често в материалите ми съм писала за диети, здравословно хранене, спорт и че твърдо отстоявам позицията на здравословния начин на живот. Всичко обаче трябва да бъде с мярка. Защото в миналото и лекарството, и отровата са носели едно и също име – разликата е била в дозата.