Дали заради зачестилите покрай празниците съобщения за улични грабежи, за обири на домове, или защото просто съм си подозрителна, напоследък гледам с голямо недоверие, да не кажа страх, всеки с по-съмнително поведение на улицата. Съмняват ме тия, дето ходят бавно до мен, бързо след мен и пр. Давам си ясна сметка, че в повечето случаи може би става въпрос за прекалена мнителност. Но също така си мисля, че и малко повече внимание никак не е излишно. Дето е речено, по-добре да заподозреш мислено в нечитави намерения невинен гражданин, отколкото да допуснеш някой злосторник да те изненада.
Вчера, в ранния следобед, натоварена с пазарски чанти, се прибирам към входа. След мен вървеше един младеж с доста съмнителен външен вид и трескав поглед, в еднат
а ръка държеше цигара без филтър, от която дърпаше като трифазна помпа, а в другата сноп с рекламни материали на “Кауфланд”.
Оставих торбите на земята пред входната врата и започнах да бъркам в дамската си чанта за датчика, с който се отваря вратата. Младежът стои зад мен и ме изчаква, изнесъл на преден план рекламните брошури – така де, да заяви в какво качество се гласи да влиза в блока след мен. Казах му, ако иска да остави нещо, да ми го даде. Трябвало да влезе лично да ги пусне в пощенските кутии – ми съобщи с рязък тон. Обясних му, че няма как да се случи да го пусна да влезе с мен. Страх ме хвана – откъде да го знам дали наистина разнася рекламни листовки, или просто ги е взел за параван на престъпни намерения. Тросна ми се нещо и отмина. Изчаках вратата да се затвори добре след мен и по най-бързия начин се изнесох към апартамента.
Допускам възможността да съм се вкарала във филм покрай наситената празнична криминална хроника – обратното би било не съвсем нормално – и момчето, макар и доста съмнителна външност, да си е един читав и съзнателен гражданин, който се опитва честно да припечели някой лев. Допускам и че от фирмата разпространител или от магазина наистина да поставят условие за задължително пускане в кутиите.
Само че има една не толкова дребна подробност – от вратата нататък входът си е частна собственост и не може да влиза всеки, който е решил, че трябва да се рекламира. Така че, ако големите търговски вериги наистина имат такава политика, да си я ревизират.
