Всеки ден гледам колко пъстри са улиците ни. И като казвам нашите, нямам предвид само в Благоевград, но в цяла България. И като казвам пъстри нямам предвид фасади на къщи и блокове или облеклата на гражданите, а поставям акцент върху етническата принадлежност на хората.
В Пловдив от край време има много трайно заселили се гърци, турци, помаци от различни краища на Родопите, в София са най-многобройни ромите, а и тук не са малко. Всеки ден общуваме с тези хора и общите ми впечатления сочат, че покрай всичко, което се изписва с години по медиите, покрай цялата идея за толерантност, всъщност българинът е станал много внимателен в поведението си. Може мислите му да са мрачни, но рядко ще видите българин, който да се държи надменно, да псува или обижда на публично място човек от друг етнос или религия. Българинът ще подходи, ако щете с хладна любезност, но по нищо няма да му проличи, че не е готов да контактува или помогне.
От другата страна обаче асимилацията е невъзможна! Твърдо заставам зад мнението си. Имах много такива колеги в университета, и дори сега двама в офиса, където работя. Такива хора общуват само един с друг, както колегите в университета явно се отцепваха на групички. С подобно поведение не само показват показват неуважение, но и абсолютно нежелание да се асимилират към българските ценности, към европейското поведение. И докато ние се стараем да сме толерантни, те в повечето случаи не полагат никакви усилия – странят, някои дори не говорят езика ни, не желаят да общуват и да спазват нормите в страната ни. След като това е видимо, разбирам, защо повечето хора се гнетят, макар и на ум. Самата аз се ядосвам, виждайки, че в една държава живеят толкова различни типове хора, а само от едната страна има разбиране. Така никога няма да постигнем национално единство. Жалко, но факт!
