Споменавала ли съм, че имам много добра приятелка, която от няколко години живее в Германия. Името й е Лили и от време на време се връща към България, но не толкова често колкото ни се иска и на двете. Затова, когато в началото на този месец ми каза, че ще остане за цели 2 седмици у нас, не можах да не си резервирам поне 2 дни от времето й. Казах й, че би било прекрасно, ако прекараме известно време само двете и особено ако е извън града, на някое приятно местенце. Затова реших, че в тези есенни дни бихме изкарали страхотен уикенд в Банско. Лично аз съм го посещавала преди това, но през зимата, когато всичко е снежно и приказно. Ходя с приятели или със семейството ми, по цял ден стоим на ски пистите, а вечер хукваме да търсим топлинка в някое от многобройните заведения в Банско.
Този прекрасен планински курорт е разположен в подножието на Пирин. Освен че има условия за различни зимни спортове, в Банско ми харесва, че е място, което е съхранило българския дух и култура. Възрожденската архитектура, музеите, различнитe фестивални и конкурсни прояви го правят интересен за посещение и през останалата част на годината.
При тази екскурзия с Лили исках да разгледаме културните и исторически забележителности, които изобилстват в планинското градче. Същевременно с това да се разходим из красивите гори и да подишаме чист въздух. Разнообразието от хотели в Банско обаче ни хвърли в размисъл кой от тях да предпочетем. Тук може да се поглезите в големи луксозни хотели, да се ориентирате към малък семеен хотел или някоя къща за гости. Ние решихме да направим избора си на място.
Пътуването ни започна в 8 ч. сутринта в събота. Времето беше слънчево и приятно, а ние неусетно стигнахме крайната си цел. Направи ни впечатление, че по пътя имаше много рекламни табели на различни хотели в Банско. Харесахме си един и се надявахме да има свободна стая за двама виж тук.
Огладнели от пътя, веднага се упътихме към близко заведение. Там се насладихме на местните специалитети в спокойна традиционна обстановка, а след обилния обяд се отправихме към избрания хотел. Имахме невероятния късмет да получим последната свободна стая с невероятен изглед към Пирин планина. Влюбих се в гледката! Можех да стоя на терасата и да съзерцавам необятната планинска шир с часове.
Банско е град с богато културно и историческо минало. Тук се намират някои от Стоте национални туристически обекта. Исках да ги посетя и да събера печатите, които дават на всеки обект. На Лили също й беше приятно да се докосне до част от българското наследство. Първо се насочихме към къщата – музей на известния български поет Никола Вапцаров. Тук е живял след 1912 г. Къщата му се намира на центъра, близо до сградата на общината и е първият музей, отворен в Банско. С тази къща се поставя началото на музейното дело в града. Видяхме също експозиция на документи и предмети на поета от неговото раждане до смъртта му. На първия етаж може да се гледат също филми за неговия живот на различни езици и да се проследи родословното му дърво на голямото пано, което виси на стената. Разходката из къщата беше потапяне в личния свят на поета.
Втора в списъка ни със забележителности беше къщата музей на Неофит Рилски. Нея разгледахме набързо, защото работното й време беше до 17 ч. Построена е през 18 век. и прилича на малка крепост, която е оградена от каменна стена. Има тунели и тайни изходи, от всяка стая може да се излезе навън дори от втория етаж. В близост до къщата на Неофит Рилски се намира църквата Света Троица. Храмът е издигнат преди близо два века, много е красив и нямаше как да не запалим по една свещичка в него за здраве.
За втория ден оставихме посещението във Веляновата къща, градския исторически музей и Банската иконна изложба.
С Лили си прекарвахме много добре, забавлявахме се, говорихме си и т.н. Случайно си засякохме дори с наши общи приятели, които били отседнали в други хотели в Банско. Вечерта прекарахме с тях в шумна компания.
На следващата сутрин се събудихме бодри и щастливи, макар да си бяхме легнахме доста късно. Към обяд посетихме Веляновата къща – забележителна възрожденска постройка, носеща българския дух. Това е първата къща в Банско през 19 в, която е разполагала с баня и тоалетна. Красивата й украса я превръща в най-красивата къща в града.
За последно хапнахме в ресторанта на един от многобройните хотели в Банско. Разходихме се още малко и накрая се видяхме принудени да кажем „Довиждане“ на Банско. Преживяването обаче беше страхотно и с Лили най-накрая прекараме малко повече време заедно, за първи път от години насам 🙂
