Новинки от Мила

Истории за електрически косачки или как постигнах градината от приказките

След дълги години живот в сърцето на града, носещ шум, мръсотия и неспирно главоболие, единственото, за което мечтаех, е да притежавам малка къщичка в някое от близките села. Мечтаех за двор с градина и знаех, че за поддържането му ще трябва да се науча да боравя с  електрически косачки и всякакъв вид градински пособия, но мечтата ми за чист въздух и спокоен живот беше по-силна от страха ми от градинарството.

Ето, че дойде моментът, в който се сдобих с желания имот. Разбира се, за да се насладя на идиличната картина от представите си, трябваше да се потрудя доста. Както и очаквах, най-голямо предизвикателство за мен беше именно градината. Като жена, способна да умори дори кактус, подкосената зелена морава от приказките ми се струваше мисия невъзможна.  И като типичен представител на моето поколение започнах старателно и прецизно проучване в… интернет. Косачки за трева, драги приятели, има всякакви – бензинови косачки; електрически косачки ; за големи или малки площи; за неравности и хълмисти терени; с кош за трева или разпръскващи механизми; със система 4х4 за по-лесна подвижност или такава за нарязване и разпръскване на окосената трева, превръщащи я в ливадна тор; и разбира се, косачка за трева за мулчиране. Ех, мулчиране… Това е метод за покриване на почвата, благодарение на който се регулира влажността и въздушността ? и спомага за борбата с плевелите.

И така, след като бях затрупана с максимално много информация и разнообразие от модели косачки за трева, се спрях на продуктите на Зелена линия.  Първото нещо, което трябваше да направя, за да избера най-подходящия, беше да разбера квадратурата на моята градина. И по природа творчески разсеяна, както обичам да се определям, но всъщност потресаващо нерационална, аз сметнах за много подходящо да измеря двора си с обикновена три-метрова ролетка. Сега си давам сметка как съм изглеждала, клечейки и подскачайки от крак на крак, подпирайки единия край на ролетката с всевъзможни камъчета и отбелязвайки всеки трети метър със стръкче трева. Разбира се „маркерите“ ми бяха твърде неразличими и трябваше да започна процедурата наново. Представете си колко нелепо съм изглеждала щом комшията от съседния двор, явно наблюдавал ме доста дълго време, пристигна с 30-метрова ролка  и просто ми я подаде. Засрамено се усмихнах и благодарих, а той с типичния старовремски манталитет на суровия селски човек само ми кимна и си тръгна, клатейки глава. Може съседът ми да беше възмутен от градското девойче, дошло на село, но пък ми помогна и крайният резултат е, че успях да избера най-подходящата, от многото косачки за трева, за мен. Не, че нямаше да е значително по-лесно да си прочета нотариалния акт на имота, но… кой да се сети?…

Избрах си от предлаганите от Зелена линия електрически косачки, защото първо, щадят околната среда, второ са по-тихи и разбира се –  удобни за работа. Също така към електрическата косачка имаше и комлект за мулчиране с окосена трева, което улеснява значително поддръжката на моята градина от приказките.

Leave a Reply