Вчера сайтовете бяха залети с информация за това, как известен руски богаташ, живеещ в Америка, пребил момичето, с което имал връзка от няколко години. Просто защото решило да го напусне. Дори бяха публикувани и потресаващи снимки – напълно обезобразено и посинено лице, по което не беше останала и следа от предишната хубост. Това ме подсети за една тема, която със сигурност и друг път съм повдигала и която е доста актуална по нашите географски ширини. А май, оказва се, не само по нашите. За домашното насилие. И за цената на компромисите, които често ние, жените, правим с различни оправдания – дали за да спасим семейството си, дали заради децата си, заради общественото мнение, заради спокойствие на близки и родители, много често и заради финансова обезпеченост и страха от перспективата да ни се наложи да се оправяме с живота и отглеждането на децата сами, но много български жени търпят ежедневен физически и психически тормоз, намирайки някакво морално оправдание и за насилника си, а и за себе си. С надеждата, че нещата ще се променят, че поредното разкаяние на развилнелия се насилник и поредното обещание, че това никога няма да се повтори, този път ще се окажат истина.
Докато някой ден не се стигне до фатална развръзка.
Истината е, че ако един мъж веднъж е вдигнал ръка, за да удари жена или жена си, той го носи като инстинкт и като същност в себе си. И ще повтаря, затретва и т. н. Затова не чакайте втория, третия или следващия път, за да разберете, че мисията е невъзможна, или да станете героиня на криминалната хроника. Просто бягайте надалече.
Защото нищо не е по-страшно от постоянния страх, че някой ще вдигне ръка и ще те удари.
