Помните ли как, като бяхме малки, и родителите ни ни будеха по средата на нощта, за да пътуваме към морето. Към 2-3-4 ч. се натоварвахме в колата, подкарвахме я и с часове пътувахме в посока изток и Черноморието. Тогава предвижването ставаше изключително бавно… пътят беше междуградски, жигулата прегряваше и както се казва в една реклама: колата гълташе повече вода, отколкото пътниците. Правехме чести почивки и при по-благоприятни условия и известна доза късмет някъде към обяд пристигахме в набелязания курорт. Не знам вашите родители как са процедирали в подобна ситуация, но моите никога не резервираха квартира предварително. Започвахме да обикаляме наляво-надясно с колата и да проверяваме всяко място, където висеше табелка “свободни стаи”. Официално се настанявахме накъде в следобеда…
Понякога се чудя защо хората продължават да следват тази изтъркана схема!? Времената вече са значително по-различни. Първо, имаме си магистрала, която бързо-бързо ни отвежда до Бургас, колите ни са значително по-надеждни и бързи, а в хотелите настаняват след 12 ч. При тези условия има ли смисъл да тръгнем в 3 през нощта и да пристигнем по изгрев? За какво ни е? За да пием кафе на плажа и понеже сме съвсем недоспали после да си проспим деня? Аз предпочитам да се понаспя поне до към 6-7 сутринта, след това да си взема чаша ароматно силно кафе, което да пия в колата, и едва след това да поема на дълъг път. Така ще съм събрала достатъчно енергия, ще пристигна навреме, за да се настаня в хотела си и после ще имам време за следобеден плаж и вечерно излизане.
Не знам въпрос на навик ли е, или е нещо друго, но все още виждам хора, които пътуват нощем към морето и честно ви казвам, че не ги разбирам. Необходимо ли е? Наистина ли? Дайте ми поне една основателна причина за това!
