Наскоро четох една статия, по-скоро нещо като статистика, че мъжете, които се правят на загадъчни и интересни, просто били неустоими за жените и се радвали на огромна популярност. Та по тоя повод се сетих за една приятелка, която имаше дългогодишна връзка точно с един такъв от тия – неустоимите, дето не можеш да го разбереш какво мисли, не знаеш как ще реагира в следващия момент, не знаеш за какво ще ти се разсърди и колко време ще ти се сърди, без да намери за нужно да те уведоми поне каква е причината, постоянно създава филми около себе си с цел да го ревнува, абе с две думи загадъчен и интересен – поне в собствените си очи. И през това време, през което той просто изчезваше от хоризонта или се сърдеше, тя трябваше да се изживява като виновна, да търси начин да установи контакт с неустоимия, та ако благоволи да каже неустоимият за какво се сърди, да намери тя подходяща форма най-чинно да му се извини и да обещае, че повече подобни своеволия няма да се повтарят. Отначало поводите за тия паузи във връзката им бяха малко по-значими, а паузите – по кратки, с времето обаче неустоимият взе да се изживява като изключително неустоим и поводите за сърдене ставаха все по-незначителни, а периодите на сърдене – все по-дълги. На многократните й опити за разговори с цел вразумяване, неустоимият й обясняваше, че така връзката била по-интересна. Към днешна дата въпросната връзка е в историята, неустоимият – също, а приятелката ми ходи с едно обикновено според статистиката момче, което й създава невероятно спокойствие и сигурност. Е, може би не е толкова неустоим и го няма никъде по статистиките – ама кой е казал, че всички жени искат да им е интересно.
