Покрай цифровизацията тия дни дадох направление към боклука на един от старите си телевизори, който беше с много лека повреда. Направих си сметка, че ако тръгна да го ремонтирам, пък да му купувам декодер, антена и прочие, то ще ми излезе наполовина колкото един нов тв приемник със същия размер. Което заключение окончателно реши съдбата му.
След това обаче се замислих за това, че понякога доста лекомислено изхвърляме старите си вещи, на които ако не ние, някой друг със сигурност би могъл да даде едно ново битие. Сетих се за последния телевизор, който съм изхвърляла, мисля, че носеше името “Пирин” и се помещаваше в една чудесна от днешна гледна точка ретро кутия, на която би се зарадвал всеки интериорен дизайнер, който реши да направи оформление на заведение, жилище или вила в стил 60-те години примерно.
Сетих се и за един стар и олющен кафяв куфар, на който би се възторгнал всеки фотограф или режисьор на клипове. Със сигурност съм попадала поне на няколко поста във фейсбук с молба приятелите да огледат таваните и избите си, за да видят дали в някой ъгъл не се е притаил такъв архаичен пътен екземпляр.
И за един голям бакърен менец, който пак по причина на старата ми мания да разчиствам пространства беше натирен на боклука, ми дойде на ум и за това, как всеки елитен цветарски магазин би искал да подреди аленочервени рози примерно в такъв атрактивен съд.
И си мисля дали не трябва и тук да започнем да практикуваме така наречените гаражни разпродажби или изложби, с което да дадем шанс не само на хора с по-богата фантазия от нашата да сътворят красоти от вещи, в които ние виждаме само вехтории, но и на предметите, които са ни служили дълго и вярно, да заживеят един нов живот.
