Обикаляме оня ден с една приятелка по магазините и по едно време ме задърпа към една пресечка – имало магазин за обувки, втора ръка. Имам спомен, че съм чела преди месеци, а може би и преди година за това, че от Санитарната инспекция са наложили забраната върху този вид търговия като опасна за здравето. Да, ама не. Заведе ме тя в един доста голям магазин – пълнен точно с такава стока и с хора. Много хора – от тийнейджъри, през млади хора до пенсионери. Разнообразие голямо – като се започне от мокасини, мине се през маркови маратонки, елегантни обувки, боти, ботуши. Скъпи модели, естествени материали, но с много малки изключения – УПОТРЕБЯВАНИ. И гледам хората вземат, мерят – повечето дори и без чорап. Дръпнах й после на приятелката една лекция за нехигиеничността на това занимание. Тя ми казва: ама какво толкова, едни хубави мокасини в магазина струват стотина лева, а тук са 10. Попитах я дали знае колко струва едно лечение на гъбична инфекция по краката или по ноктите. Защото аз знам. Преди години, така и не установих дали от преобличането във фитнеса, или от морето, ми се бяха появили едни бледи петънца на нокътя на палеца на единия крак. Слава богу, че ги хванах в много начална форма и минах само с един курс лечение. За сведение – само той ми излезе около 250-300 лева, като сметна и защитните покрития, които слагах върху ноктите си година след това, за да избегна рецидив. Хайде сега сметнете каква всъщност е икономията, като си купувате носени обувки. Не е казано, че и при проба на нови не може да ви се случи. Но при всички случаи е много по-малко вероятно. И ако не дай боже стане, влиза в графата на неизбежното, докато първото влиза в графата на поканеното зло.
