Наскоро една позната, която по принцип е много ревнива, ми обясняваше как излезли на заведение с нейна приятелка, гаджето й минало случайно покрай заведението, видял ги, седнал при тях и накрая платил цялата сметка. Питам я аз какво нередно вижда в този нормален кавалерски жест. Обясни ми тя, че нямало досега случай, когато са били заедно на заведение, той да е платил цялата сметка, винаги делели наполовина, затова тя заподозряла, че зад тази му неочаквана щедрост стои някакъв по-специален интерес към приятелката й. Покрай тоя разказ се сетих и за една случка от сравнително далечното ми минало, когато бяхме седнали на кафе аз, тогавашното ми гадже и моя приятелка състудентка. Когато дойде време за плащане на сметката, която няма как да е била голяма, защото включваше три кафета, и приятелката ми извади някакви стотинки да си плати кафето, той ги прибра. Няма да ви казвам колко неудобно ми стана и че въпросният човек в никакъв случай не беше с ограничени финансови възможности – предполагам се досещате, щом досега помня случая. Няма и да ви казвам, че в неприятния привкус, който ми е оставила тая история, основният тон не е финансовият. Не става въпрос за пари, не става въпрос за това, дали някой ще даде един лев повече, за да плати кафето на жената, с която е, а защо не и на приятелката й. Става въпрос за отношение. А може би и за възпитание на отношението. Сигурна съм, че хората се раждат стиснати или щедри. Но също така съм сигурна, че винаги в тия природни дадености едно добро възпитание може да нанесе корекции. И е добре да бъдат нанесени навреме, защото, повярвайте ми, единственото по-грозно нещо от стиснат мъж е много стиснат мъж.
