Комшулуците

Новинки от Мила By юли 16, 2012 No Comments

Не съм си правила труда да проверявам дали някъде по света съществува това явление, което по мое мнение все още може да се наблюдава в почти всеки български селски двор, който граничи с друг селски двор. Говоря за едни малки дървени вратички, обикновено сковани от дъски, които по правило винаги са отворени, и през тях обитателите на единия двор могат съвсем безпрепятствено да влязат в другия при съседите, по всяко време и без предупреждение – я на сладка приказка, я да поискат лъжичка сол или захар, или нещо друго, което им е свършило. Сетих се за това миналата вечер, когато бях поканила приятелки на терасата – имам доста голяма тераса – на летни коктейлчета и сладки приказки. Обсъдихме и лаптопа ми от  М-тел. И когато съседката ми, жена на средна възраст, обточи глава от своята тераса в моята и не я прибра почти през цялото време на партито, като от време на време и участие в разговора вземаше. По принцип съм ЗА добросъседските отношения, в интерес на истината и тя ми е правила много услуги, аз на нея – също. Ама тук става въпрос за нещо друго – за лично пространство. Някак ми се струва, че времето на комшулуците в градски условия отдавна отмина – за хубаво или за лошо. Мисля си, че в тоя наистина натоварен и унищожителен градски ритъм всеки има право на някакво самостоятелно кътче, в което да кани само когото си иска. И нищо, че понякога оградите на тези кътчета са направени от прозрачни модерни пластмаси. Въпрос на зачитане на правото на другия на лично пространство е да се въздържиш да погледнеш, даже и да можеш.

 

author avatar
milabeb
Аз съм Мила – човек, който обича да открива красотата в малките неща и да я споделя с другите.
Author

Аз съм Мила – човек, който обича да открива красотата в малките неща и да я споделя с другите.

No Comments

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *