Новинки от Мила

За важността на края

Каквото и да правиш, ако си жена, един ден стигаш до латиноамерикански, индийски или турски сериали, а понякога и до трите едновременно. Дано не съм писала особено ожесточено срещу тия чуждоземски явления в българския телевизионен ефир или ако съм го правила – дано не си спомняте. Както се казваше в един стар надпис по родните пътища, който трябваше да подтиква към внимателно шофиране: Един миг невнимание и после цял живот мъртъв. Е, и аз така. Една скучна лятна вечер, докато се чудех дали да не звънна на приятелка и да излезем да се поразхладим с коктейли, или да хвана някоя интересна книга, се загледах във въпросния сериал, носещ загадъчното име “Огледален свят” и оправдах приказката, че никога не е късно човек да стане за резил.

 

ogledalen

Те те зарибяват като дрогата – първо – сюжетът такъв един драматичен. Бедно момиче, дъщеря на портиери в един блок, в изпепеляваща любов със свой състудент от изключително богато семейство. Той не знае коя е, тя не смее да му каже. После става ясно – абе драми. Сълзи, треперене. А серията по правило свършва на най-интересното място. И сигурно щеше да продължи още дълго време, ако съседката не беше прекъснала преждевременно и злополучно това ми залитване към ниските тв жанрове. Ще попитате как. Ами то се оказа, че сериалът вече го били давали и без да я питам, вероятно мислейки, че ми прави изключителна услуга, съобщи какъв е краят. Младите се събирали и правели сватба, само че точно на радостното и изстрадано от зрителите събитие някакъв луд застрелвал булката. После се поразрових и се оказа, че младоженката е застреляна по съвсем прагматични причини – просто актрисата получила по-добро предложение в друг сериал. Ама магията и очакването си отидоха. Пък и да гледаш сериал, чийто ЛОШ край знаеш предварително, си е направо мазохистично.

Leave a Reply