Почти няма човек, който да не е усещал как очите започват да парят и да се насълзяват още при първото рязване на лука. Това странно, почти емоционално преживяване обаче си има много логично обяснение. Лукът, както и неговите близки роднини като чесъна и праза, съдържа в клетките си специални ензими и серни съединения. Когато започнеш да го режеш, клетките му се разкъсват и тези вещества се смесват, което води до образуването на газ с дългото име син-пропантиал-S-оксид.
Този газ не се задържа в чинията, а бързо се издига нагоре – право към очите ти. Там той влиза в контакт с влагата по повърхността им и се превръща в слаба сярна киселина. Раздразнението, което предизвиква, кара мозъка да изпрати сигнал към слъзните жлези: „Плачи, защити се!“ И тялото се опитва да се справи със ситуацията като започне да отделя сълзи, за да отмие дразнещото вещество.
И макар всичко това да звучи като химичен кошмар, има няколко хитри начина да избегнеш луковия сълзопад. Един от най-простите трикове е да сложиш лука в хладилника за няколко минути преди да го режеш – студът забавя химичната реакция и така отделяният газ е по-малко. Остър нож също върши чудеса, защото наранява по-малко клетки и съответно отделя по-малко дразнител. Ако си близо до аспиратор или малък вентилатор, насочи го към лука – въздушната струя ще отвее газа далеч от очите ти.
Още един вариант е да намокриш ножа и самия лук с вода или дори да режеш под течаща вода – влагата улавя частиците, преди да стигнат до лицето. И ако всичко друго се провали, винаги можеш да заложиш на плувни очила – странно, но ефективно решение срещу луковите сълзи!
