Преди часове буквално световните информационни агенции заляха интернет с новината за смъртта на легендарния министър-председател на Великобритания Маргарет Тачър. Спорна личност като повечето от големите. Защото няма как да си безспорен и да си голям. Подчертано и доказано безкомпромисен крайно десен политик. На нея принадлежат много крилати фрази, но една от най-известните е има два пътя – единият е десен, другият е грешен. Та покрай тая новина за пореден път се развихриха споровете за това има ли нужда съвременната политика от присъствието на силни жени в нея. Може ли с нещо политикът жена да донесе нещо повече от политика мъж. Това е стар спор. Защитниците на мъжкия модел ще кажат – не, мъжете са най-добри в политиката, добрите политици жени са рядкост. Феминистките пък ще започнат да обясняват колко предимства имат жените пред мъжете и колко по-добър вариант за ръководни длъжности и управленски постове в държавата. Спорове, безсмислени и ненужни. Щото и в политиката, и в живота нещата стоят по един и същи начин – или ставащ, или не ставаш. В политиката ставането означава точност, воля, безкомпромисност и колкото и наивно да звучи, почтеност – или ги имаш, или ги нямаш. Ако ги нямаш, няма никакво значение в кой род точно си изписваш името. Та ако върнем разговора там, откъдето започна, и го свържем със заслуженото определение за Маргарет Тачър като Желязната лейди, отговорът на въпроса, поставен в заглавието, е: политиката има нужда преди всичко от железни хора, без значение дали са облечени в панталон, или в пола.
