Със сигурност си спомням поне две-три мои публикации, в които съм ви занимавала с предимствата и недостатъците на електронното пазаруване. И поне един път, в който съм ви уверявала, че никога няма да си купя обувки от онлайн магазин – защото дреха или предмет е едно, но обувката трябва да си я пробваш, да ти пасне, да ти е удобна. Още повече за такъв човек като мене, който действително ползва обувките за ходене, а не за декорация.
Е, знаете я приказката за големия камък и голямата дума. Започнаха едни сезонни разпродажби в сайт за спортни английски стоки и маркови гуменки, които иначе струваха над стотина лева, ги пуснаха за 40. За късмет и моят номер, който по принцип свършва първи, беше в наличност. Реших – ще рискувам едни 40 лева, пък ако не ми стават или не са ми удобни, ще ги подаря на някого. Така де – толкова голяма отстъпка не е за изпускане. Поръчах, получих, премерих, поразтъпках се с тях – късмет, като излети. Не ти се иска да ги свалиш от крака.
Така и стана – десетина дни навсякъде с тях. И се поизцапаха – логично, те в един светлобежов цвят. Изпрах ги – по всички правила. Което не попречи до най-долната дупка, през която минава връзката, да се появи ръжда. Знаете, обрамчени са с метални халки. Поразпитах приятели – едни ме посъветваха да туширам петното с бяла паста за зъби, други казаха няма оправяне, носи си ги така. И сигурно щях да ги нося, ако беше в едни други времена, когато нямаше интернет. Поразрових, поразтърсих – така де, ставаше въпрос за любимите ми и изключително удобни гуменки. И мъдростта се появи – в бг мама. Споделям я, защото си мисля, че всеки втори се е сблъсквал с подобен проблем: Намокряте умерено замърсения участък, след което го натривате обилно с лимонена киселина – лимонтузу. Оставяте да престои половин-един час. И воалла – ръждата я няма.
Щях да завърша с дежурното: надявам се да съм ви била полезна. Но този път съм напълно сигурна, че е така.
