Едва ли за вас ще е нещо ново, ако ви кажа, че живеем във век, в който всеки пише, създава, публикува и споделя каквото и когато пожелае. Аз самата го правя под формата на този блог под формата на мой личен онлайн дневник.
Истината е, че не само в дигитален формат обема на производство е буен и с непрестанен ръст. Ежегодно се издават хиляди книги само на български език, а не ми се мисли какво е положението в световен мащаб. Опитвали ли сте да пресметнете също така колко нови сериала са пускат всяка година в чужд ефир? Не са малко и по мое мнение тенденцията е да стават все повече и повече.
Това, което ме притеснява, е, че световната медийна продукция все постепенно, но сигурно започва да подценява своите рецепиенти с цел продуктът им да стигне до колкото е възможно повече хора. Това си е едва ли не бизнес правило. Ако филмът, книгата, песента, текста или каквото там искаш да популяризираш, е по-разбираемо за повече и различни хора, по-масово става то. Страничен и неблагоприятен ефект в това отношение е крайният резултата, който се изразява в преднамерено подценяване на рецепиента, било то читател, зрител или слушател. И това няма как да се избегне. Ако искате да сте еднакво разбираем за едно 10-годишно дете и 40-годишен мъж, то вторият неизменно ще бъде подценен като потребител освен ако детето не е някакъв свръх гений. Само си чудя дали медийните производители си дават сметка за страничните ефекти, които оказват върху хората и колко пагубни може да се окажат за бъдещето интелектуално развитие на човечеството…
