Знаете ли какво трябва да се случи, за да се почувстваш разочарован? Съвсем малко. Оказа се, че моята граница за изпитване на неудовлетвореност от постъпките на останалите е тънка. Това може би се дължи и на факта, че съм по-чувствителна и често изживявам нещата тихо и дълбоко в себе си. А може и причината да не е напълно в мен. Някак си все успявам да се справя с ежедневните предизвикателства. Все по-рядко обръщам внимание на неправомерно казаните думи, на непреценените постъпки и на неприятните ситуации, до които водят. Всичко това с единствената цел да запазя мира и хармонията в себе си. В противен случай щях да съм непрекъснато сърдита, намусена…