Наскоро една позната, която по принцип е много ревнива, ми обясняваше как излезли на заведение с нейна приятелка, гаджето й минало случайно покрай заведението, видял ги, седнал при тях и накрая платил цялата сметка. Питам я аз какво нередно вижда в този нормален кавалерски жест. Обясни ми тя, че нямало досега случай, когато са били заедно на заведение, той да е платил цялата сметка, винаги делели наполовина, затова тя заподозряла, че зад тази му неочаквана щедрост стои някакъв по-специален интерес към приятелката й. Покрай тоя разказ се сетих и за една случка от сравнително далечното ми минало, когато бяхме седнали на кафе аз, тогавашното ми гадже и моя приятелка състудентка.…
-
-
Комшулуците
Не съм си правила труда да проверявам дали някъде по света съществува това явление, което по мое мнение все още може да се наблюдава в почти всеки български селски двор, който граничи с друг селски двор. Говоря за едни малки дървени вратички, обикновено сковани от дъски, които по правило винаги са отворени, и през тях обитателите на единия двор могат съвсем безпрепятствено да влязат в другия при съседите, по всяко време и без предупреждение – я на сладка приказка, я да поискат лъжичка сол или захар, или нещо друго, което им е свършило. Сетих се за това миналата вечер, когато бях поканила приятелки на терасата – имам доста голяма тераса…
-
Писмото не се черви
„Често се опитвам да ти кажа същото при нашите срещи лично, но ме възпира някакъв почти селски срам, сега ще ти го кажа насаме по-смело: писмото не се черви.” Сигурно вече недоумявате защо започвам с този прелюбопитен цитат от Цицерон, но някак неудържимо ме затегли споменът към него след последните драматични бракоразводни събития в родния хайлайф. Много известни двойки се развеждат напоследък като че ли в потвърждение на любимия на обикновените хора израз, че богатите също плачат. Ама не знам дали ви е направило впечатление каква популярност при тези раздели доби епистоларният жанр. Винаги съм си мислела, че писането на писма е безнадеждно остаряла техника и се използва само когато…
-
Прагматично
Сигурно, не го казвам за първи път, но имам някакво вродено и неосъзнато влечение към скъпото. Винаги на витрини или в магазин, където няма видими етикети с цени, избирам възможно най-скъпата стока. Така стана и оня ден. Минавам през един подлез, пълен с магазини. Между другото минавам оттам почти всеки ден. Но този път на витрината на един от магазините, където продават бижута с камъни Сваровски, едно колие привлече неудържимо погледа ми. Нищо особено – един кристал под формата на геврече, с диаметър около три-четири сантиметра, захванат с черна промазана връв. Семпло, но много хубаво. Влязох и попитах жената колко струва, като очаквах да ми каже сума от порядъка на…