За да общуваш, не е задължително да имаш отговарящ приемник. Общуването много често може да бъде едностранен процес, в който участваш Ти и твоето вътрешно Аз. Много хора понякога разговарят сами. Като започнем от спонтанните проклятия, които изхвърляме, когато нещата не ни се получават, до моментите, в които убеждаваме себе си в огледалото, че трябва да се променим. Най-често взимаме обект, който не може да ни отговаря, и започваме да му споделяме проблемите си. Кучето или бебето например. Наясно сме, че то не може да разбере съвсем за какво става въпрос. И животното и малкото дете улавят определени думи, смисъла на емоциите по интонацията. Слушат ни, гледат ни и отговарят…