Покрай цифровизацията тия дни дадох направление към боклука на един от старите си телевизори, който беше с много лека повреда. Направих си сметка, че ако тръгна да го ремонтирам, пък да му купувам декодер, антена и прочие, то ще ми излезе наполовина колкото един нов тв приемник със същия размер. Което заключение окончателно реши съдбата му. След това обаче се замислих за това, че понякога доста лекомислено изхвърляме старите си вещи, на които ако не ние, някой друг със сигурност би могъл да даде едно ново битие. Сетих се за последния телевизор, който съм изхвърляла, мисля, че носеше името “Пирин” и се помещаваше в една чудесна от днешна гледна точка…