Има ги. И напоследък изглежда, че са все повече и повече. Онези майки, които не дават и косъм да падне от главата на детето им. Ще кажете, че всяка една майка е такава – и ще сте прави, но аз говоря за онзи краен момент, в който майката не позволява на детето си да опознава света и да придобива собствен опит, само защото я е страх, че то ще падне и ще се нарани. Наречете ме старомодна, но мисля, че децата трябва да имат възможността да падат, да си ожулват коленете, да взимат уроците си и да продължават напред. Ако се опитваме да ги предпазим от всичко, което може да…
-
-
Първото дете – вълнение и очаквания
Спомням си, имаше един епизод от сериалът “Мълкълм”, в който четвъртият син Дюи разглеждаше фотоалбумите с детски снимки на всеки един от братята си и ги сравняваше със своите собствени. Смешното в епизода беше, че прогресивно бебешките и детски снимки намаляваха. Съответно най-големият брат имаше около три албума, вторият – два, третият – един, а самият Дюи едно тънко албумче, което не беше и напълно запълнен. Тогава ми стана изключително смешно, защото моята история е доста сходна на тази. Аз съм третото дете в моето семейство и съответно притежавам много малко бебешки снимки, с които да придобия представа какво дете съм била. Но до някъде разбирам защо се получава така.…