Говорила съм за всякакви разкрасителни процедури за коса – ламиниране, различни маски за блясък, стилизиращи продукти, ампули за подхранване и прочие. Днес ще светна предупредителна лампичка за една, която може да ви съсипе главата, ако попаднете на не достатъчно опитен и коректен фризьор. Преди дни срещам приятелка, която от години е с разкошна дълга руса коса. По принцип не харесвам нито руси, нито много дълги коси. Но в нейния случай става въпрос за една наистина много поддържана и много красива прическа. И понеже съм свикнала винаги да я виждам в перфектен вид, явно не съм успяла да прикрия стъписването си – разкошната й грива се беше трансформирала в нещо средно…
-
-
Никога не е късно
Оня ден срещнах една бивша учителка – по пиано. Ако не е ставало дума досега – в много ранната си биография имам и такава страница, кратка и не особено славна, но факт. 🙂 По времето, когато се изявявах на това поприще, тя работеше в една квартална музикална школа, беше сравнително млада, много симпатична и определено успяваше да ни влезе в тона и да намери общ език с нас. Малко по-късно аз реших, че тая история с пианото е небъдна за мен – и поради липса на постоянство, да си кажа честно, и талант особен не присъстваше. 🙂 А няколко години по-късно закриха и тези школи по изкуствата, които действаха към…
-
Ниските обувки
За високите обувки с тънки и неустойчиви токчета вече съм писала. Даже, ако си спомняте, и видео материал за комичните ситуации, в които може да изпаднете, когато не сте стабилно стъпили на тях, ви бях приложила. И сигурно сте решили, че спасението са съвсем равните и ниски балеринки, които, освен че стоят доста елегантно на дамския крак и станаха изключително популярни в последните години, дават вид и на доста удобни. За удобство – не знам, това е нещо, което всеки преценява сам за себе си. Стабилността и нулевият риск от резил, злополука или падане са сигурни – защото няма по-надежден медиатор между краката ви и земята от тях. За полезността…
-
Новият живот на старите вещи
Покрай цифровизацията тия дни дадох направление към боклука на един от старите си телевизори, който беше с много лека повреда. Направих си сметка, че ако тръгна да го ремонтирам, пък да му купувам декодер, антена и прочие, то ще ми излезе наполовина колкото един нов тв приемник със същия размер. Което заключение окончателно реши съдбата му. След това обаче се замислих за това, че понякога доста лекомислено изхвърляме старите си вещи, на които ако не ние, някой друг със сигурност би могъл да даде едно ново битие. Сетих се за последния телевизор, който съм изхвърляла, мисля, че носеше името “Пирин” и се помещаваше в една чудесна от днешна гледна точка…