Преди време мислех, че винаги трябва да знам накъде отивам. Планове, цели, списъци – всичко трябваше да е под контрол. Ако нещо се обърка, се чувствах сякаш губя посоката. Но с времето разбрах нещо странно – именно когато се „изгубя“, започвам да намирам най-интересните неща. Един от тези моменти беше, когато тръгнах на разходка без цел. Просто излязох, без да…