Оня ден бях тръгнала да се поразходя малко и до един от кварталните автомати за напитки една не много възрастна жена и сравнително добре облечена жена ме спря и ми поиска пари. За кафе. Обикновено искат за лекарства, хляб, сандвич или нещо друго от първа необходимост, което някак прави човека да изглежда по-нуждаещ се, а този, от когото иска, по-благосклонен. Но жената си поиска стотинки за освежителна напитка. Дадох й – и заради прямотата, че не каза, че са за нещо друго, което буди повече съчувствие, и защото какъв по-хубав начин от този да си осмислиш следобеда. Та по този повод се сетих за онази хубава инициатива, която се беше…