Не мога да се сетя колко пъти съм подхващала темата за приятелството и в каква посока. Днес обаче, провокирана от съвсем конкретен личен житейски повод, ще я захвана пак. Така се случи напоследък, че след поредица разочарования, няма да влизам в подробности от какво естество, някак изгубих желание да контактувам и да се виждам със своя дългогодишна приятелка. Изгубих необходимостта да се виждаме, да споделяме, да съпреживяваме. Вероятно всичко това е следствие на много спестени разговори, които е трябвало да проведем, когато му е било времето, на много премълчани проблеми, вероятно някакво изчерпване. Едва ли сега това има значение. Фактите са си факти – желанието ми за това приятелство изчезна.…