„Храна за душата“ е нарицателно, което много обичам. Мисля, че асоциациите, които създава са точно на място и могат да те накарат да се замислиш на едно по-дълбоко ниво. Както тялото се нуждае от всекидневно количество пълноценна храна, която да го захранва, да му дава сила и енергия, така и душата ни се нуждае от своя калоричен прием, за да бъде щастлива. Няколко са стратегиите, чрез които лесно да си доставите тези „калории“ и аз ще ви кажа кои са най-полезните и ефективни сред тях. Това са малки трикове, които ще ви направят по-щастливи и по-усмихнати. И понеже знаем, че щастието е заразно, ето как лесно да го постигнете: 1) …
-
-
Думите на Светослав Кантарджиев удариха точно в целта. Какво се случи после?
От време на време имам навика да се връщам назад в блога си и да разглеждам темите, по които съм писала. Преглеждам блог публикациите си месец по месец и разсъждавам защо ли съм писала точно за това или онова в определен период. Ето, прави ми впечатление например, че през януари съм се съсредоточила предимно на модни теми. Разбираемо е, защото всяка жена малко или много се интересува от мода и й се иска да изглежда възможно най-красива и да се чувства комфортно в кожата си. Обаче това е пропуск от моя страна, защото съм останала настрана от обществените проблеми и събитията на деня от онзи период. Замислям се какво се…
-
Изоставените деца на България
Вероятно ако не сте гледали, то поне сте чули за ужасяващия филм на BBC „Изоставените деца на България“, който предизвика възмущение както в Европа, така и у нас. Филмът разглеждаше потресаващите условия, в които живеят децата с умствени и физически увреждания в дома в с. Могилино. Години нехайство от страна на управляващите, а донякъде и на обществото, доведе до това. От тогава, надявам се, нещата са се подобрили значително. Това, което забелязвам е и че хората, които започнаха да помагат на тези деца се увеличиха главоломно – един рядко добър признак за обществото ни. Организират се и все повече кампании за децата, като тази на Мобилтел – „Приеми дете. Създай…
-
Защо да четем приказки на децата?
Помните ли приказките от детството си? Там Червената шапчица можеше да излезе с баба си от корема на вълка невредима, Пепеляшка да се вози в трансформирана тиква, а Спящата красавица можеше да спи сто години и да се събуди от целувката на принца? Тогава, докато ни четяха тези приказки, фантазията ни беше толкова неограничена, и бяхме напълно убедени, че накрая доброто побеждава. ) Много хора днес си позволяват да твърдят, че детските приказки са вредни за децата ни, защото ги карат да фантазират и ги пращат в илюзьорен свят, вместо обективно да изучават реалността, в която живеем, където подобни чудеса никога не се случват. Аз не мисля като тях, детските…