Винаги съм смятала, че до четиридесет години човек трябва да се е помирил не само със себе си, но и с начина, по който изглежда. Един не си харесва носа, друг устните, трети нещо друго, ама не ми стои много нормално да тръгнеш да си поправяш несъвършенствата в една зряла възраст, когато вече трябва да ти е кристално ясно, че външността е важна, но не и определяща за нещата, които ти се случват или не се случват в живота ти, че много недобре изглеждащи хора успяват да постигнат професионален, семеен и обществен комфорт, за който мнозина красавци и красавици само биха могли да мечтаят. Сигурно вече се питате какво е…