Не съм си правила труда да проверявам дали някъде по света съществува това явление, което по мое мнение все още може да се наблюдава в почти всеки български селски двор, който граничи с друг селски двор. Говоря за едни малки дървени вратички, обикновено сковани от дъски, които по правило винаги са отворени, и през тях обитателите на единия двор могат съвсем безпрепятствено да влязат в другия при съседите, по всяко време и без предупреждение – я на сладка приказка, я да поискат лъжичка сол или захар, или нещо друго, което им е свършило. Сетих се за това миналата вечер, когато бях поканила приятелки на терасата – имам доста голяма тераса…